Ирина Тенчева скърби за татко си!
Половинката на Иван Христов - Ирина Тенчева още силно скърби за загубата на любимия си татко. Двамата са били изключително близки, затова и тя реши да сподели публично в мрежата спомена за него навръх рождения му ден. Ето как го направи Ирина: "Най-сигурното нещо на този свят е смъртта, а най-несигурното - нейният час”. Винаги ми е особено празно на този ден, защото мисля за баща си. И за всички любими хора, които преминаха в другия свят. Смъртта им ми напомня за истински важните неща, центрира ме, подсеща ме.
Днес той щеше да навърши 72 години. Вместо по глътка от любимото му отлежало уиски, в негова памет искам да ви поднеса едно подсещане - цитат от “Тибетска книга за живота и смъртта”, която вече много години препрочитам през лятото.
АКТИВНА ЛЕНОСТ “Има различни видове леност - източна и западна. Източната е доведена до съвършенство в Индия. Тя се състои в това да стоиш по цял ден на слънце, без да правиш каквото и да било, да избягваш всякаква полезна дейност, да пиеш чай, да слушаш филмова музика на хинди от радиото, да клюкарстваш. Западната леност е съвършено различна. Тя се състои в това да ЗАПЪЛНИШ ЖИВОТА СИ СЪС ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ, ТАКА ЧЕ ДА НЕ ОСТАНЕ ВРЕМЕ ДА СЕ ЗАНИМАВАШ С НЕЩО ИСТИНСКО. Ако се вгледаме в живота си ще видим какъв куп незначителни задачи, които наричаме отговорности, са се събрали, за да го запълнят. Още със ставането сутрин имаме да направим “толкова много” - да отворим прозореца, да оправим леглото, да вземем душ, да си измием зъбите, да нахраним кучето, да измием чиниите от предната вечер, тогава откриваме, че е свършило кафето, после правим закуска... Безкраен списък. След това преглеждаме дрехите, избираме нужните за деня, оправяме останалите, следват косата, маникюра... Виждаме как дните ни се запълват с телефонни разговори и дребни планове, с толкова много “отговорности” - можем да ги наречем и “безотговорности”... Сякаш ЖИВОТЪТ ЖИВЕЕ НАС, а не ние него. Той набира своята странна инерция и ни отнася... В края на краищата разбираме, че нямаме сили да го контролираме. Естествено понякога се чувстваме зле заради всичко това, сънуваме кошмари, събуждаме се плувнали в пот и се питаме: Какво правя с живота си? Но притесненията ни държат, докато стане време за закуска, след това изваждаме отново служебната си чанта и започваме всичко отначало", написа Ирина Тенчева. 
