Здраве и диети Новини

Д-р Неделя Щонова за Ковид, мерките и ваксините! (виж тук)

Д-р Неделя Щонова говори открито за пандемията!

Чаровната лекарка д-р Неделя Щонова публикува своето мнение за пандемията от Ковид-19, мерките, ваксините и всичко, свързано с темата:

“От птичи поглед

Полет с парашут на височина 300 метра над морето.
Незабравимо усещане за свобода и силни емоции в небето.

Лили е с мен, окрилени сме и си говорим за високата гледна точка от птичи поглед, която придава съвсем друг образ на иначе познати неща, ситуации, вируси и хора.
Qwell Beauty е също с мен – уникално съчетание на минерална вода с оптимален минерален състав и първокласен хидролизиран колаген.

Скъпи приятели.
Подготвям представяне на книгата “Хвърчило към рая” в моя роден град Пловдив, което ще бъде на 17 септември от 18:00 часа в Културен център Тракарт.

По този повод приятел журналист вчера направи интервю с мен.
Бих искала да споделя тук с вас, част от този разговор.

– Д-р Щонова, изминаха близо 500 дни от началото на пандемията. Имаше ли момент на паника? Спомняте ли си съветите, които давахте на себе си, на близките си и зрителите в началото? Правилни ли се оказаха? Как ще коментирате ситуацията сега, от дистанцията на времето и от птичи поглед?

– Нито съм декларативно безстрашна, нито съм се паникьосала, лично аз. Просто гледам да бъда внимателна. И да спазвам правилата. Всички ние, всички хора по света и у нас, изведнъж се оказахме потопени в безпрецедентна криза, за която никой не беше подготвен и никой не знаеше как да реагира. От началото на пандемията до сега не съм спирала да я отразявам. Което не е лесно, защото гледните точки са поляризирани, информацията разнопосочна и дори сред лекарите няма консенсусни становища по важни въпроси. Старая се да не залитам в крайности, а да давам на зрителите реалистична, достоверна, научно базирана информация.

Спомням си началните съвети, които давах, да. Те звучаха така:
Паника, страх, тревога… тези неща смазват имунитета! Ковид е тук, ясно.
Като всяка друга инфекция, която се разпространява по въздушно-капков път и тази не може да бъде спряна. Разпространението ѝ единствено може да бъде забавено. Добрата новина е, че при 8 от 10 души заразяването протича без тежки симптоми. Около 20% от всички разболели се ще имат различни симптоми, подобни на грип, а между 1 и 3 % ще се нуждаят от интензивни грижи.

Нека помним – ако нещо стане, шансът да оздравеем е много висок – 93% от хоспитализираните с Ковид пациенти оздравяват. Гневът, мракът в душата, горчивина, песимизъм, обезверяване, страх, стрес – това разболява.
Високите нива на тревожност разболяват. Ковид и паника са един коварен дует!

Да, вирусът е тук. Да, той е опасен. Да, пазете се! И да, животът си тече.
Нека сме предпазливи, внимателни, разумни, защото безсимптомните пациенти без да знаят, излъчват в околното пространство достатъчно висок вирусен товар. Много хора не вярват в проблема, а в разни антивирусни концепции и извънземни конспирации.

Мисля, че отговорното придържане към противоепидемичните мерки е важно и е по-важно от проявите на нарцистичен инат, за да се върнем по-бързо към нормалния ход на живота. Макар че светът, никога няма да бъде вече същият. И много хора намират това за тъжно и депресиращо.

Вярно е, преминаваме през голяма несигурност и в такива моменти съвсем не е ненормално човек да реагира самозащитно, с тревога или паника, с депресия или агресия.

Дистанционният контакт, наложен ни в много области, се отрази върху функционирането на човешката психика. А топлият, сърдечен и чисто човешки обмен не може да бъде заменен от никаква технология.
И затова много хора изживяват страховито пандемията, именно заради свързаните с COVID-19 психични проблеми.

На други обаче, ситуацията помогна да се вгледаме в себе си.
На повечето бизнеси пандемията се отрази тежко, растежът се забави и целият техен емоционален и финансов фон беше разклатен.
Но… това е животът. И от определен ъгъл всичко, което ни се случва е форма на тест.

В условия на криза и подобен икономически натиск екипите, хората, семействата или се сплотяват или се разпадат.
В добрите случаи те се сплотяват.

Ние не знаем какво ни очаква, какво следва и дали изобщо това ще свърши. Защото се случват неща, които не могат са бъдат обяснени с чисто медицинската логика. А медийната истерия съвсем не помага, дори напротив. Това води до гражданска парализа, огромен негативизъм, апатия, която влече след себе си чувство за безсилие и отчаяние. Не е лесно, оосбено за възрастните хора, които са уязвими към COVID-19. И често самотни…

Нашите родители и възрастни близки имат нужда от нас. Нека им даваме цялата възможна любов и грижа на света, тук, сега, докато са живи и до нас… Те миличките, сега точно, наистина много се нуждаят от нашата подкрепа и помощ.
Но това е положението – живеем в нова реалност и може би сме съвсем в началото на уроците, които усвояваме. Имаме много за учене.

Ето защо много внимавам на какви гледни точки давам медийна изява и кого каня в студиото, защото доста некомпетентни хора в ефир се упражняваха по теми, които изискват сериозна експертна позиция, научно базирана, а не имагинерна, неолиберализирана шарлатания и псевдонаука.

Тук нека припомним, че сме на последно място по ваксинално покритие и на едно от първите по смъртност.

Разбира се, че ваксината не ни дава 100% гаранция и част от ваксинираните хора, могат да се заразят, но също така е известно, че одобрените ваксини индуцират неутрализиращи антитела. Ето защо се очаква, че ваксинираните или няма да се разболеят, или ще карат заболяването по-леко.

Но при всички положения, след срещата с вируса, има разлика, дали човек е ваксиниран или не ваксиниран. Един човек, който не е ваксиниран няма изградени неутрализиращи вируса антитела, а такъв, който е ваксиниран, има едно ниво на защита повече, сравнен към онзи, който никога не се е срещал с коронавируса.
Което ниво на защита обаче не дава 100 % гаранция за нищо.

Ако сте играли тенис на маса, знаете, че човек може да насочи хилката към топчето, но няма гаранции, че ще го удари. Още по-невъзможно е да се предскаже точката на евентуалния удар. Така, поне донякъде разбираемо, може да се опише принципът на неопределеността, открит от великия немски физик Вернер Хайзенберг, откривател също и на цялата квантова механика.

Според мен в тази ситуация е желателно човек да бъде внимателен и отговорен, отлично фокусиран, с ясна цел и да направи грижата за здравето си приоритет.
Организмът ни трябва да е здрав, максимално здрав и във форма. С добър имунен статус. Един силен, истински обгрижван организъм, качествено нахранен, спокоен, наспан, трудолюбив и раздвижен, е много по-ценно нещо от трета, бустерна доза ваксина, примерно. За да може да се бори по естествен път с всякакви вредители – вируси, бактерии, психичен стрес и токсични хора!

Вирусът е изменчив и мутира, гените на микробите са силни.
Имунитетът, който се създава от ваксината, е високо специфичен, но не носи гаранция, че човек е предпазен от повторно заразяване. От друга с страна след прекарана лека форма на Ковид-19 неутрализиращите вируса антитела се регистрират 6-7 месеца. После намаляват или изчезват. И никой не може да ни каже развиваме ли траен имунитет, който пази от зараза втори път или не. Всичко е много индивидуално.

Но антителата не са единственият щит на имунната система.
Имаме и ниво на клетъчен имунитет, насочен към унищожаване на вътреклетъчните микроорганизми, които не са достъпни за антителата.

Аз се ваксинирах и продължавам да бъда внимателна. От началото на епидемията до момента не съм спирала да работя нито ден, ефирите са ни на живо, през този период написах и защитих моя дисертационен труд в МУ София, Клиника по неврология. А също написах и книгата “Хвърчило към рая”.

Исках и искам да покажа на Лили, на детето ми, че съвсем не е задължително кризата да те парализира или смаже. Искам тя да вижда в реално време, реалните действия на човек, който въпреки трудностите опитва да гледа на нещата от птичи поглед и продължава да държи на фокус смисъл, оптимизъм, желание за полет и изобщо градивните неща. А не да потъва в драматични състояния от пасивно придобита безпомощност.

Защото с болка наблюдавам, как отговорът на въпроса “Какво бъдеще оставяме на децата си?” става все по-тъжен”, сподели Неделя Щонова.

Коментари чрез Facebook

коментара