България

Магиите – съществуват ли и трябва ли да се боим от тях? Отговаря архимандрит Григорий от Бачковския манастир

Все повече хора в днешно време са убедени, че им е направена магия, за да не им върви в живота. Други пък прибягват до мистични практики, надявайки се, че с помощта на магия ще забогатеят, ще получат любовта на желания от тях човек, дори ще заченат дете. Съществува ли обаче в действителност подобен феномен? И трябва ли да вярваме в магии и да се боим от тях? Разговаряме с архимандрит Григорий от Бачковския манастир.

Понятието “магия” е станало едно от най-одиозните и популярни в наше време. От една страна магьосници и екстрасенси от всякакъв род обявяват магията като причина за всички болести, намирайки я едва ли не във всеки човек. От друга страна за нея говорят само като за суеверие и предразсъдък. Но съществува ли магията всъщност?

Магия – феномен изключително многостранен, духовна реалност, основана на способността на човека да общува с духовния свят – със своя Създател Бога, Творец на всичко видимо и невидимо, и с безплътните сили – ангели и демони. Злите духове могат да въздействат на човек по различни начини:

– непосредствено върху душата и чрез плътта;

– посредством хора;

– чрез различни вещи и обстоятелства в живота.

Има такива хора, до такава степен нравствено опорочени, до такава степен зли, горди, ненавистници и отмъстителни, че така да се каже, всецяло са се предали на дявола и безспорно, при неговото съдействие могат да навлекат на хората, на които те страстно желаят да причинят зло (нещастие или болест), зловредна дяволска сила. При това човек може не само да е се почувства зле, но и да се разболее, дори да умре. Симптоматиката се развива не по биологични причини, а по вражеско изкушение. Очевидна е демоногенната основа на тези болести, в частност на много психични разстройства. Атмосферата в психиатричните клиники съществено се отличава от тази в една болница. Духът на тези лечебни заведения е изключително тежък. Имам предвид не външното впечатление от видяното, а вътрешното сърдечно чувство. Възможно е да се срещнат едновременно и обсебеност, и телесен недъг. Владика Лука (Войно-Ясенецки) по този повод казва: „Причините за много душевни болести са неизвестни на учените психиатри. Ние не знаем причините и за умопомрачението. Но за мен няма съмнение, че в числото на умопомрачените има известен процент истински бесновати”. По такъв начин, магията, като демонично въздействие върху човека не е някакво суеверие, но има съвършено реална, фактическа основа. При това, действието на бесовете върху хората не се обуславя, не зависи от това, вярва ли човек в магии, или не вярва. Човек може да пострада от магии, даже когато си внушава, че е благословен, здрав, силен и честит. Споделям от личния си духовен опит. Доказано е също така, че злите духове въздействат по-лесно на онези хора, от които успяват да скрият своето съществуване. Известно е, че това е един от любимите трикове на дявола – да скрие реалността на своето битие, за да превърне човека в лесна мишена, обект на лесна манипулация.

Поради греховността и плътското състояние на човешката природа, злите духове са невидими с телесните ни очи. Тази способност за познание и причастност на човека към духовния свят се основава на способността му за мистическо познание, която му позволява да достигне отвъд пределите на сътворения свят. Човекът е единственото Божие създание, надарено със способността за трите вида познание – сетивно (чувствено), интелектуално и мистическо. Градацията на трите вида познания съвършено точно е описал преп. Исаак Сирин като духовни принципи на православния християнски аскетизъм: 1. “Вярата е по-тънка от познанието, както познанието е по-тънко от чувствениете неща”; 2. “Съзерцанието на Божествените предмети чрез вяра е по-високо от разсъждението” (Авва Исаак Сирин).

Но нека да кажем какво представлява магията.

Снимка: Личен архив

Определение за понятието “магия”:

Магия (лат. magia – магьосничество, вълшебство) – Съвкупност от методи на връзки и взаимодействия с инферналните сфери на духовния свят (света на нечистите духове, демони), чиято цел е да се повлияе на заобикалящата действителност. Тези методи включват в себе си, освен всичко останало, религиозно поклонение и служение (чрез молитва и жертвоприношение) на демоните. Всички тези религиозни действия (използване на специални сатанински символи, молитви, заклинания, ритуали /връзване на възли, писане на думи, формули/, инструменти /талисмани, ножове, огледала, игли, кости, коси, кръв, смола, треви и т.н.,  приношения) са необходими на магьосника, за да потвърди още и още веднъж твърдия си избор между Бога и Сатаната в полза на последния.

Магия – така е наричано всичко, което не можело да се обясни в древния свят. Съвкупност от обреди и действия с помощта на  тайнствени сили. Магията под всякаква форма представлява за хората нещо мистично и тайнствено. Затова нека кажем още няколко думи за мистиката.

Мистическото познание като основна тенденция на мистическия опит се състои в стремлението на човешкия дух към непосредствено общение с Божеството като абсолютна основа на всичко съществуващо. Християнският живот по своята същност и целеустременост е мистически. Пътят на възхождането към Бога, Който превъзхожда всяко разбиране и познание, изисква в неудържим порив да се издигнеш над себе си, да излезеш от своята ограничена природа, извисявайки се над рамките на естественото (философското) познание до премисленото достигане на висшата реалност. Такова мистическо познание се осъществява вече в тайнствения акт на вярата, изхождащ от недоказуеми начала, но действащ с неимоверно много по-голяма сила и убедителност, отколкото възприятието на външните сетива. Защото съвършено и истински реално е това, което е невъзможно нито да се докаже, нито да се отрече със силата на каквито и да било логически аргументи. В своите най-висши проявления това тайнствено познание е дадено в опита на светиите, от които много са се удостоявали с високи мистически състояния.

Кое я прави толкова привлекателна за хората? Кой прибягва до магии?

Обикновено към магията се обръщат като към удобно подръчно средство, което не изисква сериозни душевни грижи. Нали е толкова просто – да се произнесе словесната формула, да се духне, плюе и повярва, че вече всичко ще се измени. Примамлива възможност за човека да реши жизнените си проблеми, при това от най-екстремен характер (да удовлетвори жаждата си за отмъщение, сексуални потребности, жажда за богатство, власт и т.н.) с помощта на отпадналите от Бога ангели, наричани след своето падение демони, бесове и прочее. По такъв начин, които се обръщат към магически методи показват, че за цел на своето земно битие са избрали получаване на удоволствия, ограничени от времето на краткия им земен живот. При това, тези удоволствия те са готови да получат въпреки това, че за другите хора те ще се превърнат в страдание, сълзи, болест или даже смърт. Същността на тази действително сатанинска философия била ясно представена от известния маг Алистър Кроули в неговата “Книга на Закона”, която била написана от него в състояние на транс попд диктовката на дух, наричан Айвас. Нейната главна формула звучи така: “Прави това, което казва Твоята Воля, това е целият Закон”. Има, обаче и такива магьосници (магове), които знаят за безсмъртието на душата и се надяват земната история да свърши с победа на Сатаната-Луцифер над Христос, а всички сътрудници на дявола да станат елитът във вечното царство на Луцифер. Това учение е същността на кабалата, към него се придържат всички масони от най-висок ранг на посвещение и всички сатанисти.

Въпреки това, самият живот показва, че за удоволствията, особено за тези, които причиняват скърби на другите хора разно или късно идва жестока разплата. Демоните, привличайки човека към сътрудничество, се опитват от начало да създадат в начинаещия магьосник (маг) илюзията, че те ще у се подчиняват безпрекословно, изпълнявайки исканията му само за правилното произнасяне на заклинанията или извършването на някакъв обряд. Но постепенно тази илюзия се разрушава, доколкото с времето демоните неизбежно показват, че не магьосникът управлява чрез тях, а обратно – те управляват чрез магьосника. В действителност скоро сам се оказва роб на демоните. От този момент демоните вече не дават на магьосника нито миг покой, заставяйки го постоянно да върши зло на заобикалящите го, даже тогава, когато и на самия магьосник това не е нужно. Платата е жестока: като правило, самота, нелюбов към хората, липса на отдих, невъзможност да прекрати общението със света на злите духове. Непосилно ярмо, не знаейки мир и покой в душата си. Те са пленници и вечни длъжници на дявола, не принадлежащи на самите себе си.

Може ли да се дели магията на бяла и черна? Колко врачки, гледачки, екстрасенси и прочие се рекламират, че се молят на добрите духове и правят добро?

Да се дели магията на видове – това е широко разпространено заблуждение. Няма такава класификация – бяла и черна магия. Предимно се популяризира от шарлатани, чиито реклами се отпечатват в изобилие в различни известни печатни издания. В тази среда е обичайно да се хвърля прах в очите с различни термини, титули и заглавия: гуру; спирит; знахар; медиум; телепат; вещица; магьосница; чародей; ясновидец; астролог; енерголог; екстрасенс; прорицател; гадател; обладател на някаква степен… Врачуване, гледане на кафе, карти, гадаене, баене, нестинарство, употреба на талисмани и амулети, медиумизъм, спиритизъм, астрология, екстрасензорика, полтъргайсти – всичко това са клони на едно и също дърво, чиито корени пият сокове от ада. Сатаната е стар лъжец, “баща на лъжата” и не е чудно, че обща заблуда у начинаещите магове, старателно разпространявана чрез всички пособия и ръководства по това дяволско изкуство, е че на магьосника се подчиняват и добри духове, които не могат да причинят на човека нищо друго, освен полза. Обаче на основание учението на Православната Църква и опита на светите Отци следва категорично да се заяви: за никакво управление на Божиите ангели, както впрочем и на падналите ангели, не може да става дума.

Първо, това се разбира от елементарния факт, че низшите не могат да управляват висшите. За йерархията на разумните същества ясно говори светител Григорий Палама: “Всички същества на умната природа, създадени по образ на Твореца са наши съслужители, макар и да ни превъзхождат по чест, съществувайки извън тяло и бидейки в по-голяма степен от нас близки на съвършено безтелесната и несътворена природа, особено тези от тях, които са съхранили своето достойнство и се стремят към това, заради което били създадени; макар и съслужители наши. Те са по-високо от нас (в йерархията) и значително ни превъзхождат по достойнство”.[1]

Второ, хора, недостигнали чрез дългогодишна аскетическа борба с греховете си максимално възможната за тях чистота и святост, не могат и да се надяват даже на свободно общение с ангелите или душите на светиите. Вследствие на общата греховност на човешката природа ние, хората, по своите вътрешни качества стоим по-близо именно до падналите духове, т.е. демоните, с които очевидно е достатъчно лесно да се контактува.

Наричана с различни имена, бяла или черна, магията винаги си остава една и съща по своя произход и предназначение: тя е рожба на сатаната и единствената й цел е да ни отдалечи от Бога и навеки да ни свърже с дявола.

Трябва да се знае, че магия, окултизъм, езотеризъм ­– това са различни понятия. Често се смесват тези понятия, но за яснота следва да се опише по какво се различават.

Магията – едно от направленията на окултизма.

Окултизъм – общото название на мистическите учения. като правило съдържат теоретична част и практически методи. Но не винаги. Тук се отнасят такива явления като алхимия, катха-йога, тарология и т.н.

Езотеризъм (от гр. ἐσωτερικός „вътрешен“ или вътрешно познание) в най-общ смисъл е всяко учение, предназначено за определен кръг хора (т.е. забраняващо разкриването пред непосветени). Такова учение изучава тайно и предава на поколенията знание от всякакво естество, например за изворите на вярата. Езотеризмът в различните му прояви: окултизъмхерметизъм, тайни общества, неоплатонизъмгностицизъмалхимияхристиянска кабалапарапсихологиятеософия, от много векове е отхвърлян от ортодоксалната Християнска Църква, тъй като той не представлява нищо друго, освен влизане във връзка и общуване със света на падналите ангели (бесовете), което от своя страна има пагубни последствия върху духовния живот на човека.

Практиките, отнасяни като магически включват гадание (прорицание), астрология, заклинателство, вълшебство, алхимия, медиумизъм и некромантия. Видовете магически действия са твърде много. Преп. Никодим Светогорец отчита това многообразие по следния начин: „Както дяволът, бидейки по-рано единен и неразделен заради подобието си спрямо свръхразумната Единица, Която е Бог, по-късно разделен от свръхразумната Единица и изпаднал в множеството, стана разнообразен и многостранен ум; по такъв начин и видовете на злото, които изобрети и измисли са твърде разнообразни и почти безчислени; откъдето след това и видовете магични действия, които измисли и ги пося сред нещaстните хора са различни и твърде много.“[2]

Какво трябва да знаят ползващите магии? Как Църквата се отнася към  магиите?

Тези, които прибягват към магиите трябва да знаят, че магьосничеството е смъртен грях против Бога не само за този, който го върши, но и за този, който прибягва до неговите “услуги”. Ако човек не се покае искрено за този грях и не го изповяда пред свещеник, ще попадне в ада за вечни мъки. За тези, “които упорстват в това и не искат да се отвърнат и отклонят от подобни вредни езически измислици” Църквата прилага най-тежкото наказание – “да се отлъчват (изгонват) от Църквата, както и св. правила заповядват” (61 правило на VI Вселенски събор; ср. 65 пр. на същия събор, 24 пр. на Анкирския събор и 83 пр. на св. Василий Велики). За клирици, които се занимават с магии известният канонист еп. Никодим Милаш казва: “Понеже това е измяна на вярата, такъв свещеник трябва да се изключи и от Църквата, защото като се занимава с подобни дела, той от служител на Вечния Бог се е превърнал в служител на дявола” (36 пр. на Лаодикийски събор). Господ строго забранява магьосничеството и другите видове окултизъм: «Да не се намира у тебе (такъв), който прекарва сина си или дъщеря си през огън, предсказвач, гадател, вражач, магьосник, омайник, ни който извиква духове, ни вълшебник, нито който пита мъртви; защото, всеки, който върши това, е гнусен пред Господа…» (Втор. 18:10).

Църквата се отнася към това еднозначно – отрицателно и счита, че окултизмът се подхранва от сили тъмни, демонически и затова човек трябва всячески да страни от това. Да правиш магия означава да пуснеш тъмните сили в живота си и да им позволиш да го управляват. Магията е многократно осъдена и забранена в Библията, включително и поради страх от смърт. Така че враждебното отношение към магията е характерно за всички религии, признаващи авторитета на Библията, в това число за всички направления на юдаизма и християнството, а не само за православието. Нещо повече, точно същото е отношение към магията и в исляма. Надеждата на каквито и да е тайнствени сили и работата с тях противоречи на монотеизма. По-горе описахме в какво адски душевно състояние изпадат злочестивите последователи на магиите. Много е опасно заиграването с тъмните сили, защото това може да се превърне в нещо страшно и човек да пожъне негативни плодове от своето заиграване със силите на злото. Не случайно църковните канони строго забранявали магиите още от дълбока древност. Църквата е ограждала човека от това, което може да повреди на душата.

Магия и християнство. Разликата между “сили” и благодат.

Магията е само едно от лицата на болната мистика – уродливият двойник на фундаментално духовно явление църковната мистика. Но както вече описах, занимаването с магии е взаимодействие, занимание с тъмните, демонични сили. Надеждата и вярата в каквито и да било тайнствени сили и заниманието с тях противоречи на вярата в Единия Бог. Така магията по своята същност е неразривна от древното езичество – една гротескна подмяна на вярата в Единия Истинен Бог. Изповядване на политеизъм – многобожие. Ако Божественото Откровение свидетелства за Бога като превишаващ творението, то в езичеството боговете са само част от материалния свят… Магия е връзка със света на злите духове с помощта на специални средства. Колкото и просто да изглежда отстрани обръщането към света на тъмните сили, зад самата магия се крие сериозен мироглед, който собствено може да се нарече магизъм. С него си струва да се запознаем, за да разберем ключовите различия между магизма и християнската вяра.

В християнството се изповядва, че всичко в света е подчинено на Божествения Промисъл. Христос учи: «Моят Отец работи досега, и Аз работя» (Йоан 5:17). В тези слова на Господ Иисус Христос се съдържа смисълът за постоянното Промишление на Бога за света. Макар Бог и да Си е починал в седмия ден от всички Свои дела, от делата на творението, апостолът говори, че Бог Сам дава “на всичко живот, и дихание, и всичко… Ние чрез Него живеем, и се движим, и съществуваме” (Деян. 17: 25, 28). Силата Божия поддържа битието на света и участва в действията на тварните сили. Постоянството на законите на природата са също резултат от действията на Божествената воля. Дори скърбите и неприятностите, дори духовните ни падения се допускат от Бога за нашето вразумление. Следователно истинското благо може да бъде постигнато само чрез личен призив към Бога. Човек е надарен със свободна воля и следователно е свободен да се обърне към Христос, без значение какво се случва около него (било то война, революция, икономическа криза и т.н.). Магическият светоглед предполага, че няма нито Промисъл Божий, нито безусловна свобода, но има тайна, скрита сила, която невидимо обгръща цялото мироздание. Хората, невидимите духове, стихиите на природата – всички са подчинени на окултните закони на влияние. Който е намерил ключа към тези закони, той управлява света. Образно казано, в магията се смята, че всички неща от нашия свят са свързани с невидими нишки и че правилно произнесеното заклинание въздейства на тези нишки. В магизма самите хора са просто живи кукли, към които са вързани нишките на невидимия кукловод. С помощта на магията действието е непреоборимо – болест, омагьосване, влюбване, полова възбуда и т.н.

Ако в християнството духовното преуспяване зависи от това доколко сърцето на човек е отворено за Христос, доколко човек изпълнява Христовите заповеди и се стреми към Бога, то в магията има рядко безразличие и равнодушие към Бога. Не живото обръщане към Бога, а закономерности и ефекта на ритуалите – ето какво изповядва магията. И ако в християнството духовното съвършенство зависи от личната среща и единението на човешката душата с Бога, то в магията технологията и тайнственият ритуал са на преден план.

Като заключение, мога да кажа, че у нехристиянските подвижници целите и задачите са съвсем други от православните: на тях им е нужна власт над стихиите на този свят и над хората, а също и духовно “просветление” заради удовлетворението на гордостта си, за самоутвърждаване. Ето какво казват за молитвата самите окултисти. Кратката молитва “Аум” “привежда организма на този, който я произнася в хармонично звучене с вибрациите на Висшия Свят”, което може да способства за приток на висока психична енергия в него”. По такъв начин, главната цел на окултиста за получаването на “космически” енергии – придобиването на магически сили (сиддхи в раджа-йога), издигащи го в ранг на свръхчовек и даже бог, което в крайна сметка се явява не нещо друго, как същото онова изкушение, с което Сатаната е изкушавал първите хора – Адам и Ева: “Ще бъдете като богове…” (Бит. 3:5). Магьосници, екстрасенси и прочее “целители” (несъзнателни магьосници), като слуги и средство на дявола да подчини в своя власт падналото човечество, трябва да мислят и да внушават, че техните способности имат позитивен произход. Ето защо един от главните тактически прийоми в тази борба се явява методът на подмяната, който се състои в това действията демонически да изглеждат като действия на благодатта Божия. Един пример да приведа. Мантра-йога използва същия механизъм както и “умното монашеско делание”, т.е. Иисусова молитва; само вместо призоваване на името на истинния Творец и Бог Иисус Христос в мантрите непрестанно се призовава името на един от падналите ангели, което гуру (учителят) дава на своя ученик. “Великата” мантра “Харе Кришна…” служи за обръщение непосредствено към самия глава на падналите ангели – Сатаната, едно от имената на който е Кришна, което в превод от санскрит означава “черен”. Всъщност, йогите произнасят мантри, използвайки броеници, приличащи на броениците на православните монаси.

Както сам казахте в началото на нашето интервю, в наше време се наблюдават двете крайности в отношението към магиите – или прекален страх от магиите, или заговорят за тях като за суеверие и предразсъдък. На какво се дължи това?

Да отбележим, че тези две крайности се наблюдават най-вече сред езичниците – или прекален страх от магии и урочасване, или неверие в магии и съществуването на злите духове. Крайностите са присъщи за нямащия вяра в Христос човек. Мъдрата умереност като висша духовна добродетел в духовния живот е привилегия само на духовно просветени човеци, кръстени в тайнство Св. Кръщение, участници в благодатно-тайнствения живот на Църквата, имащи добродетелен живот. За тези, които дяволът не успява да приложи любимия си трик – да скрие своето съществуване, прилага друга сила, внушава им прекален страх от магиите.

Парадокс е, че даже сред православните християни в наше време, за съжаление, битува такова (почти езическо) отношение към магията, както у народите незнаещи Христа или “успешно” забравили Го. В много хора, в това число и православни има панически страх от магическо въздействие се проявява като болезнено явление, като следствие на духовното им заболяване, като някаква психоза. Но както при езичниците, така и сред православните християни съществува и другата крайност, при това добре образовани хора – достатъчно широко разпространено е противоположното, макар и повърхностно мнение за това, че магическо въздействие, способно да причини вреда на човека въобще не съществува. Подобно мнение основно се базира на твърдения, повдигнати през XVIII и XIX векове от хора, нямащи личен опит на общение с духовния свят. В Русия от времето на секулярните, богоборчески реформи на Петър I, продължили и при Анна Йоановна, и при Екатерина Велика, се е утвърдил напълно протестантски възглед на духовния свят, в който “поднебесните духове на злобата” въобще не намирали място. Тези части в Св. Писание, където се говори за бесновати се тълкували в преносен смисъл, където под демони се разбирали или греховните страсти, или телесни заболявания.

Едва ли такова отношение може да се нарече православно. За православния християнин знанието за реалното битие на злите духове е част от неговия личен непосредствен духовен опит в борбата със силите на злото. Дяволът е хипер интелект, паднал демон, въплътено зло, “изстъплена (необратима) злоба”. Така описва тъмните сили и св. ап. Павел, като увещава вярващите в Христа да се облекат във всеоръжието Божие, за да могат да устоят против дяволските козни: “защото нашата борба не е против кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината на тоя век, против поднебесните духове на злобата” (Еф. 6:12) Особено в наши дни виждаме увеличаващото се въздействие на демоническите сили върху човека – небивал разгул на окултизма, ръст на престъпления, отличаващи се с нечовешка жестокост, нравствена разруха, поява на много бесновати, одържими от бесове човеци.

За неверието в магии и в битието на злите духове

По-голямата част от хората смятат, че магията е лъженаука, измама и суеверие по една много проста причина: те самите в тази наука нищо не разбират. Хората са склонни да вярват в това, което виждат, или чието съществуване се потвърждава от учебниците и средствата за масова информация. Вследствие на своето плътско състояние ние сме неспособни да виждаме с телесните си очи злите духове. Средство за познание на духовете за нас служи християнското учение в Свещеното Писание, разкрито и утвърдено в творенията на светите отци и учители на Църквата.

С учението за дявола като действително съществуващ личностен дух се срещаме на първите страници на Библията. В кн. Битие, дяволът влизайки в змията убедил нашите прародители да нарушат Божията заповед (Бит. 3:1-19). Че дяволът е виновникът за греха, който погубил целия човешки род свидетелства кн. Премъдрост Соломонова: “…от завистта на дявола смъртта влезе в света” (Прем. 2:23-24). По тази причина дяволът се нарича човекоубиец от начало (Йоан 8:44). Затова, че Мойсей е знаел за съществуването на злите духове свидетелства кн. Второзаконие. Изреждайки беззаконията на иудеите, Мойсей говори, че те “принасяли жертви на бесовете, а не на Бога” (Втор. 32-17), т.е., както пояснява Светител Йоан Златоуст, принасяли жертви на идолите, в които седят бесовете[3]. Дяволът поразил праведния Йов с люта гной от краката до главата (Йов 2:7); дяволът подучил Давид да преброи израилския народ (1 Пар. 21:1). Демон Асмодей убил седем мъже, на които поред била давана Сара, дъщерята на Рагуил (Тов. 3:8); зъл дух овладял Саул (1 Цар. 16:14-15)…

Св. евангелист Йоан Богослов свързва истината за битието на злите духове с пришествието в света на Сина Божий. “Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола” (1 Йоан 3:8). От тези слова следва, че отричането на съществуването на дявола ни води към отричане тайната на падението, а следователно и на тайната на Изкуплението. Наистина, защо Христос дойде на земята като няма дявол? А отричайки тайната на Изкуплението, трябва да отхвърлим и цялото християнство. А че Господ Иисус Христос е дошъл на земята за това, да разруши делата на дявола свидетелства цялата евангелска история. “Ваш отец е дяволът, – говори Иисус Христос на иудеите, – и вие искате да вършите похотите на баща си. Той си беше от начало човекоубиец” (Йоан 8:44). Христос и в притчи и направо е учил за дявола и неговите ангели като за същества действителни, като за зли духове, стараещи се да вредят на хората. Изобразявайки Страшния Съд, Христос говори, че Син Човечески ще каже на тези, които са от лявата му страна: “Идете си от Мене, проклети, във огън вечний, приготвен за дявола и за неговите ангели” (Мт. 25:41). По словата на Христа Спасителя сатаната 18 години мъчил сгърбената жена (Лк. 13: 11-16). На други места Христос говори за това, че съществува цяло царство на злите духове, че дяволът – злобният княз на това царство има свои слуги (Мт. 12:25-27), че дяволът – княз бесовски е “князът на този свят” (Йн 12:31).

А как ясно е учил Христос за битието на злите духове, когато е изцелявал бесновати! Никога Той не е наричал беснованието естествена болест, а винаги е признавал за неин виновник бесовете и ги е изгонвал (Мт. 4:24; 8:16. Мк. 1:34; 7:29-30). особено забележително се явява изцелението на гадаринския бесноват. Този нещастник влачил своето съществуване не в човешки жилища, а в гробове и пещери, удрял се в камън с пяна на устата, изпускал вопли; опитвали да го оковат, но той като връзки разкъсвал оковите. Що за болест е това? Невярващите ще кажат: епилепсия, нервно разстройство. Душевното и телесно разстройство са удобна почва за дявола. Но за гадаринския бесноват не може да се каже, че е бил само нервно разстроен и това е видно ето от какво: изгонените от нещастника бесове молили Христос разрешение да влязат в стадо свине. Христос позволил и ето, стадото се хвърлило с грохот в морето (Мт. 8: 28-32). Кой потопил свинете? Не бесноватият, който седял в нозете на Христа, а легионът бесове, изгонени от него.

Подобно на Христос и апостолите учили за зловредността на злите духове, за тяхното пагубно влияние на човешкия род. Многочислени са примерите от живота на апостолите, от историята на православното подвижничество, в молитвите и молебните чинове, в църковната химнография.

И така, Свещеното Писание ясно учи, че дяволът е лице действително съществуващо. Затова, както говори св. праведни Йоан Кронщадски, “упорното неверие в битието на злите духове е истинско беснуване, защото е срещу Божественото Откровение; отричащият злите духове човек вече е погълнат от дявола (1 Пет. 5:8) и като седи в тъмнина и сянка смъртна, не е в състояние да вижда Слънцето на Правдата”[4]

Как православният човек следва да се отнася към този феномен? Да го пренебрегне или да се опита да го разбереТрябва ли да се боим от магиите?

Да го пренебрегва – в никакъв случай, поради реалното битие на силите на злото, злите духове, “поднебесните духове на злобата”, чиито действия и зловредно влияние върху човека така ярко са описани в Евангелието, в живота на светиите, в целокупния, съборен опит на Църквата, в непосредствения личен духовен опит и на наши съвременници, било то духовници или пострадали хора.

Трябва ли вярващите православни християни да се боят от магии? В никакъв случай! Да оставим тази “привилегия” на невярващите и маловярващите. Тяхната действеност зависи от самите нас – ако имаме чиста вяра и се стараем да живеем според тази вяра, магиите няма да имат власт над нас. Но отхвърляйки Христа, даже и тези народи, по-рано изповядващи християнството в болшинството си сега живеят напълно езически живот и в своята нравствена идеология по нищо не се различават от древните халдеи, асирийци или египтяни. Отхвърляйки Христа, са забравили и словата на апостол Йоан: “Затова и се яви Синът Божий, за да разруши делата на дявола” (1 Йн. 3:8). Отхвърляйки Христа, невярващият, естествено, не може да разчитат и на Божията помощ. А ние следва само винаги да помним това, че Божията благодат покрива и защитава всеки, който искрено повярва в Христос, който с цяло сърце е разбрал и приел учението Христово, който действително полага усилия да живее християнски живот, като изпълнява Божиите Заповеди, който често очиства своята съвест чрез Тайнството Изповед и укрепва душата и тялото с благодатта на Светия Дух в причастяването със Светите Христови Тайни. Опитът на съвременния духовен живот, както и опитът от първите векове на християнството потвърждава правилността на тези спасителни увещания и предписания на Православната Църква в борбата против магиите и срещу всички злокозни и мрежи на врага на човешкото спасение дявола. Нерядко при съвременните опити за изгонване на демоните от бесновати не се увенчава с успех не само заради това, че свещениците-екзорсисти не обладават духовна сила или святост, за да изгонят бесовете. Има друга немаловажна причина. Действията на екзорсиста не са главното, а спомагателното условие за освобождаването на човека от бесовската власт. Главното е – твърдата решимост на самия човек всички душевни сили в останалото време от живота си да насочи към изпълнение на Божиите Заповеди и придобиване на благодатта на Светия Дух. Но именно такава решимост в одържимите от демони (бесновати) хора не се наблюдава. А това е втората причина, поради която биват безплодни опитите на днешните екзорсисти да изгонят бесовете от хората. Защото, ако след изгонването на нечистия дух душата на човека не бъде заета от Божия Дух, то ще стане по-лошо, за което и говори Христос в притчата. Нечистият дух идва, намира човека незает, изметен, подреден; тогава отива и взима със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влезе, състоянието на човека става по-лошо от първото (ср. Мат. 12:43-45). Тогава на какво да се надяват тия, чийто живот е подхвърлен на магия и на досаждащите им демони заради собствените им грехове? На обещанието на Спасителя, Който казва, че “тоя род не излиза освен с молитва и пост” (Мат. 17:21). Православната Църква винаги е следвала тези слова и е учила как трябва да се пости, да се молим, да изправяме живота си, за да се спасим. За Бога няма нищо невъзможно. А за човека? Човек да помни, че само с Божията помощ, при съдействието на Неговата сила (благодат), действаща в светите Тайнства на Православната Църква, може да изпълни това, което Бог очаква от него: да спаси душата си от греха и като премине благополучно Божия Съд да влезе в нескончаемата радост на новия живот във вечното Царство на Неговата слава.

[1] Свт. Григорий Палама. 150 глави физически, богословски, нравствени и практически. Глава 27.

[2] Преп. Никодим Светогорец. Какво трябва да знаем за магиите. С. 11.

[3] Св. Йоан Златоуст. Творения. Т. 2. С. 551.

[4] Из дневника за 1899 год.

loading...

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.