Лияна Панделиева навърши 50 години, които обяви за новите 30!
50-те години са новите 30. Или поне така вярва журналистката Лияна Панделиева, която навъртя половин век житейски опит. Ето каква равносметка направи тя за живота си дотук:
"Житейските равносметки са нещо, което отразява само момента, в който са направени – ако човек ги прави, когато е щастлив, всичко, което се е случило до този момент, си е струвало. Ако обаче животът е гаден – „озъбено, свирепо куче“ (за по-младите – това е фраза от поезия), преживяното е водело ей до този тежък, гаден миг.
Затова кратката версия за първите 50 години от моя живот се базира на днешното равновесие в щастието и пълнотата в живота: любов, семейство, приятели и всичко останало. Любимо ми е от разни житейски отчети сърцераздирателното: „Падах, ставах, но продължих.“ Ама при мен наистина е така: упражнявам се в езда и ски. Падането ми е гарантирано, ставането е наложително. Времето в живота ми полетя смайващо бързо от мига, в който изкласих от училище и вече нямах часове по химия, които ми изглеждаха по дълги от създаването на света, а на всичкото отгоре трябваше да ставам и невидима, защото честна дума – никога не разбрах защо трябва да влизам в тези часове. И така, големите житейски цели, поставени в ранното детство, а именно тогава те са изпълнени с най-много страст, бяха:
- Бързо да порасна, да си родя дъщеря и никога да не я карам да яде, освен ако не иска кебапчета, лимонада и сладолед; - Да си играем заедно с моята дъщеря и в нейните очи да бъда най-страхотната майка сред всички други майки; - Да си имам кон; - Да снимам със свой фотоапарат и то не само хора в средата на кадъра; - Да заставам на сцена и да говоря пред ужасно много хора, а те да ме слушат; - Да говоря на английски така, сякаш ми е български, но ако може да го науча набързо и без много зор; - Да пътувам по света; - Да стана писателка; - Да живея спокойно и в любов, която ми дава криле за всичко, което обичам.
Първи фотоапарат получих за подарък, когато бях на 12 от моето съветско другарче с български корени – Юля. От тогава никога не съм оставяла апарата. Английският ми стана като български, но все пак се наложи да го уча и то много бързо, защото проспах доста години в очакване езикът сам да се налее в главата ми. Бях на 22, когато дъщеря ми се роди и това се случи, след като вече бях открила, че няма проблем да говоря пред страшно много хора и те да ме слушат, но това всъщност няма никакво значение – не и в личен план. Разбрах го толкова бързо, че тази точка беше приключена. В следващите 18 години преживях отново детството си – цялото! Щастливо, пълноценно, пъстро, весело и незабравимо. Благодаря на Вани, че избра да бъде моя дъщеря! От мъничко момиченце се превърна в моето неуморно продължение, която ме сбъдна отново и дори в най-трудните ни мигове бе непоклатима до мен. Моят най-силен партньор за всичките 18-години от споделеното ни детство (второ за мен), върви уверено в живота си днес. Личното ми щастие на обичана и обожавана жена започна, след като навърших 40. Напук на всички суеверия, баш този рожден ден празнувах три пъти. Опитайте, бе – стават чудни неща! Е, от годините, когато си представях истинската любов до мига в който ме споходи, мина повечко време от очакваното, но ценя всеки нов ден, радвам се на всяко утро, заспивам с наслада и в пълно спокойствие. Сдобих се и с кон. Чак се плаша колко много прилича на мен. Това в не малка степен е проблем, не негов, а мой – трябва да се оправям със себе си в доста по-тежък и масивен вариант, че и с четири крака! Тази страст споделям с приятели, мнозина от които приемам за свое семейство и с които споделяме всичко в живота си от 15 години! Та се оказа, че не е само кон – за още един прекрасен живот става дума!
По света започнах да пътувам, когато станах на 20, но някак спорадично и разпиляно. Истинското пътешестване започна с Вани още докато беше малка и за нас светът се превърна в постижимо място, което можем да катерим, пълзим, плуваме, тичаме и да му се радваме от сърце! А когато се налага, Вани просто ме мята на гръб и продължаваме пак заедно напред.
Благодарение на Вани, писателството в момента напредва с пълна сила, защото й дойде време и на книгата, която разказва за всичко, на което светът ме научи. А в кухнята гордо се пъчат 330 чаши от световната колекция, всяка от които носи разказ. Започвам втората половина на първия си век днес: с любовта, с която осъмвам всеки ден, с прекрасни приятели, с нови посоки и цели. Най-дълбоките мечти - на детството - са изпълнени, но нито една от тях не е стигнала до своя край – всяка от тях тепърва ще продължава да се случва.
Увериха ме, че 50 е новото 30. И всичко продължава с пълна сила и размах! Благодаря от цялото си сърце на всички приятели, които споделиха празника ми, благодаря за всички поздравления и пожелания!", написа Лияна Панделиева.
