Д-р Неделя Щонова е потресена от низките и злобни хора, които видя!
Неделя Щонова не се сдържа и изля гнева си в социалната мрежа. А причината за омерзението на тази добра и кротка жена е смъртта на баскетболиста Коби Брайънт и последвалите хейтърски реакции у нас. Ето какво заяви тя:
„Най-важното нещо е да опитваш да вдъхновяваш хората, за да могат да бъдат велики във всяко нещо, което правят.“
Голям човек и спортист. Вдъхновител! Беше истински магьосник. За него нямаше невъзможни неща в баскетбола. Каква загуба! Детенцето му също... Колко несправедливо и колко тъжно. Поклон и светлина по пътя. Легендарният баскетболист Коби Брайънт загина в катастрофа с хеликоптер в Калабасас, Калифорния. Ето едни негови думи, за любовта му към баскетбола, толкова докосващи, така отдадени:
“Като шестгодишно дете, дълбоко влюбено в теб, не виждах края на тунела. Виждах само себе си, тичащ навън. И така - тичах. Тичах нагоре-надолу по всяко игрище и след всяка топка. Заради теб. Ти поиска моя хъс, аз ти дадох сърцето си, защото то просто искаше да даде повече. Играх, въпреки потта и всяка болка, не заради предизвикателството, а защото ТИ ме викаше. Направих всичко за теб, защото така става, когато някой те кара да се почувстваш толкова жив, колкото ме караше да бъда ти. Ти даде на едно 6-годишно момче неговата Езерняшка мечта и поради това ще те обичам винаги. И също... не разбирам мързеливците. С тях говорим на различни езици. Не ги разбирам. Не искам да ги разбирам!”
Коби започвал училище в 7:30 и винаги отивал в салона още в 5:00 сутринта, за да потренира преди занятията. Често там по това време били само той и метача. Почти винаги оставал да 19:00 вечерта. А през ваканцията тренирал още повече. Предизвиквал колегите си на битки един срещу един, винаги до 100 точки. Броял всеки изстрел към коша и не спирал, докато не станат 400. Веднъж си счупил ръката и на другата сутрин всички се изненадали, че е в залата преди тях и тренира изстрели към коша със здравата си ръка. След скъсване на менискус подобрил всички рекорди за скоростно възстановяване. След преминаването си в НБА, Коби Брайънт играе 20 години в един и същ отбор, спечелва пет титли и 18 пъти е избран в "Отбора на звездите". Превръща се в любимия атлет на цяло едно поколение и в истински символ на един от най-колоритните градове в света, който никога не е страдал от липса на герои или недостиг на звезди. А, и още нещо: научава се да свири "Лунната соната" по слух. Просто защото му харесва.
Това е една голяма човешка трагедия. За смъртта на една от най-големите емблеми в НБА. И под тази новина, под новина за смърт, чета потресаващи коментари. Помествам само някои, защото ми става лошо от повече.
я ме светнете кой е този Коби, да не би да е някой доцент , професор по математика или физика! Отиде си един от най-големите богаташи в света. Най-печеливша от всички се оказа жена му Един жонгльор с топка,бил той футболист,баскетболист,тенисист и прочие,може да е в пъти по-известен и богат от един производител,строител,изследовател. смъртта му роди легенда Вайкайте се по Кобе, плачете на чужд гроб, а Суджуците като ви направят еврото 7 лв, едва ли някой ще плаче за вас. Дай Боже всекиму такъв живот. Пари, коли, частни самолети, бели момичета, първокласна субстанция. Умрял някой си топковец, а малко ли хора умират от войни и бедност по този свят Ама тоя колко дъщери е нацвъкъл? И нито едно момче Срамота! Естественият Подбор е единственото още работещо нещо на тази Планета! Черните винаги са били на по-голяма почит от белите. Наследниците му са със смесени чувства... толкова е станало, като че ли е умрял Тръмп, че сте се завайкали!! това, не е първия, нито последния - живота продължава, да влезне следващия! Да мрът тия маймуни- измамници. Негрите НЕ са американци. А турците НЕ са българи.. Да бягат към Африка и Турция. малко ли хора умират на този свят и то къде, къде по умни от този ! Какво нещо е телепатията. Вчера го сънувах че краде кестени от бабите на пазара. Каква пустота... човешка, социална и душевна, и нравствена и психологическа. Каква обществена съвест, каква арогантност, каква апатия опразнила душите. Каква безчувственост пред една смърт. Това ме хваща за гърлото. Това не е здраво мислене и светоусещане...", сподели Неделя Щонова. 
