Златната Христиана Тодорова: Съдбата ти изсипва толкова, колкото можеш да понесеш! (виж тук)

https://goreshto.net/novini/zlatnata-hristiana-todorova-sadbata-ti-izsipva-tolkova-kolkoto-mozhesh-da-ponesesh-vizh-tuk/51007 Goreshto.net
Златната Христиана Тодорова: Съдбата ти изсипва толкова, колкото можеш да понесеш! (виж тук)

Христиана Тодорова се отдаде на мъдрости в мрежата!

Златното момиче Христиана Тодорова го удари на философстване в мрежата по празниците. Ето какво сподели тя преди броени часове като остава да се питаме има ли реална причина постът й:

"Съдбата изсипва на всеки, толкова колкото може да понесе... Днес не говоря, само слушам. И за пореден път си казвам, че случайности не съществуват.

Ясно е, че всеки носи своята лична драма и в този момент изживява своя собствен филм. Как реагираме на него, как го играем и какви сме ние след него, зависи само и единственно от нас. Ако си мислим, че само ние сме зле и само на нас се случва най-голямата гадост на света, сме в някаква тотална заблуда. Живеем в собствения си абсурд. Намираме се в един световъртеж на самосъжаление. Радвам се, че попадам на хора, които ме разбират и виждат света по моя начин. Не съм различна, не съм странна. Аз съм един обикновен човек, в моя свят. В твоя не искам и да се впиша, защото ми е толкова добре там, където се намирам. И хората, с които се запознавам са толкова пълни, отворени и вълшебни, че не желая да съм другаде. Само тук и сега. Наясно съм, че съм научила важни уроци, благодарение на малки неща. Водила съм големи битки, бунтувала съм се. Обвинявала съм се. Питала съм се “защо на мен и защо сега”. Абе, момиче... ти въобще не осъзнаваш колко голям късмет имаш, нали? Така се скастрих веднъж, сама си ударих шамар и от тогава ми е добре. Вече не ровя, не човъркам назад. Пуснала съм всичко. Нямам проблем с миналото си, защото нямаше да ме има мен сега. Не задържам никого. Не обвинявам никого. Не позволявам на ничие отношение към мен да влияе на моето настроение. Щастлива съм. Не винаги, но доста често. Изпитвам страх, болка, тъга, меланхолия, апатичност. Преди им се дърпах, отказвах да ги приема, а те си стояха там и само чакаха да се разклатя малко, за да дойдат с още по-голяма мощ и да ме повалят. Сега ги имам и им позволявам да минат през мен. Позволявам си да падна. И сякаш вече нямат контрол. Не живея с тях, само минават за малко, пием едно кафе и си отиват. Толкова. Какъв хубав ден. Смислен ден. Душата ми празнува личен празник. Благодаря й, че е моя и я има. Всякаква", публикува Христиана Тодорова.

Коментирай

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и политика за поверителност.