Новини

Венци Мицов бесен: Срам за България! (виж колко заделят от бюджета за култура)

Венци Мицов потресен от мижавите пари за култура и тази година!

Музикантът и общественик Венци Мицов изригна отвратен от парите, предвидени за култура в държавния бюджет. Ето колко са те на практика и какво заяви той по темата преди часове:

“И така, края на годината наближава и е време да си говорим за бюджети. Не, че някой ни пита де, ама ние да си кажем, че да ни олекне. Знаем, че финансовия министър е строг, но справедлив!

Той обича кратките, пълни със смисъл изречения като “загубихме там, където не спечелихме” и е повече от ясно, че бюджета е бил създаден под мотото “увеличен е там, където има увеличение”. А той е увеличен.

След като години наред никой не обръщаше внимание на образованието, сега изведнъж се сетихме, че учители няма и че с нещо трябва да ги задържим тия нещастни хорица, които доскоро бачкаха за по 650 лева заплати, а обществото изискваше от тях всичко и ги обвиняваше за всичко.

Е, сега бюджета е, както се казва, след дъжд качулка. След като над половината от всички български учители са в пред пенсионна възраст, се сетихме да вдигаме заплати. Това добре.

Обаче едно нещо е постоянно във всички български бюджети, независимо кой е на власт. Борисов, Орешарски, Станишев, баба ми, а бе който и да е на власт, в бюджета има една опорна точка, която е абсолютна непроменлива величина (макар, че да се използва думата “величина” в случая е гротескно).

И това са парите за култура.

А бе леви правителства, а бе десни, а бе патриотични, а бе либерални, а бе консервативни… Каквито и да се появят на клетия ни небосклон, то парите за култура са едни и същи – 0,4-0,5 от БВП.

Та в новия бюджет ситуацията не се променя – 0,6 от БВП отиват за, забележете “култура, спорт, религия, почивни дейности”.

Демек, ако трябва да извадим от тоя сбор спорта, религията и почивните дейности, ще забележим, че парите за култура не са и 0,4 от БВП, но кой ли съм аз, че да правя такива тънки сметки.

Само да кажа, че това е най – жалкото и тъжно перо за култура не само в целия ЕС, но съм почти готов да се хвана на бас, че и цяла Европа, а подозирам, че и в голяма част от света.

Не знам дали сме на 111 място по свобода на словото и отстъпваме на Нигерия и Бутан, но по финансиране на културата съм убеден, че сме някъде между 300 и 350 място в света (да ме прощавате, ама не съм гледал в Уикипедия колко държави има в света към момента на създаване на този клет статус).

Сега мога да напиша много клишета. Да кажа как Чърчил едно време бил казал на военния си министър, който искал икономии от културата за да се попълни военния бюджет – “ако нямаме култура, господин министър, какво да браним”.

Мога много да ви разказвам, но вместо това ще ви припомня, че само преди няколко дни си избирахме кметове.

И си ги избирахме чрез:
– агитация с Миле Китич
– агитация с Драган Коич Кеба
– агитация с поп фолк звезди в ИК – та
– агитация с поп – фолк кандидати

Кампанията беше не кампания, а замеряне с мръсно бельо и фекалии. И понеже сега ще ме попитате – е, какво общо има това с бюджета за култура – ще ви отговоря така.

Страна, която икономисва от културата си, се превръща в кочина, в която вместо красота произвеждаме омраза и ненавист.

Няколко пъти са ме питали – и в интервюта и приятели – ти, като много знаеш, би ли станал министър на културата. Приемам тези питания с необходимото чувство за хумор и здравословна самоирония – кой ли па би ми предложил точно на мен такова нещо.

Обаче едно нещо е сигурно – смятам, че всеки, комуто биха предложили подобно нещо, трябва да има едно условие.

“Ще стана министър само ако спрете да се е***ате с културата (да, знам, че е нецензурно и гадно). И когато започнете да отделяте за нея полагащите и се средства!”.

Всяка друга позиция е чисто лицемерие.
Културната гилдия в момента се е превърнала в кошер, в който едни хора гледат да се подмазват на властта, за да даде някой лев, другите са низвергнати, защото не са от “нашите”, а като цяло навсякъде битува страх.
Страх да не загубиш насъщния, защото после, на свободния пазар е истински ад (оцелявал съм в подобни условия десетки години и знам какво е).

Всеки, който тръгва да управлява културата у нас трябва да може да се пребори с едно нещо още в началото – да покаже на останалите чиновници, че повече няма да търпи подигравки!

А на останалите, които не са изкушени от темата, ще кажа, че липсата на култура води до постепенно оскотяване, а то от своя страна не води до производството на качествен продукт в която и да било сфера.

Но, ако крайната цел е населението на България да се превърне в евтина и тъповата работна и гласуваща без да мисли маса, то тогава евала – тоя план върви както си трябва. Дори по стар социалистически обичай може би скоро ще преизпълним петилетката…”, заяви Венци Мицов.

loading...

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.