България Новини

Ваня Джаферович показа неподозиран талант! (още подробности)

Ваня Джаферович показа талант, за който никой не подозираше!

Бившият футболист от “Берое” Ваня Джаферович шашна мрежата с неподозиран талант. А именно на писател. Да, ако не вярвате, прочетете написаното от него и пак ще си говорим. Дори мнозина го посъветваха да помисли за книга:

“Не обичам да ставам рано, признавам си.
Не е моето. Мъка голяма.
Почти всяка сутрин ставам в 7, карам Леа в училище, а Бо в детска градина. Всичко това ми отнема около час, заради сутрешния трафик.

И тази сутрин не беше различно. Бо се лигавише, както винаги, а в раницата на Леа намерих изгнила ябълка, която седеше там поне една седмица. Гневях се, както винаги. Знаете, няма как.
Успях да се облека набързо, дънки, съичър, яке.
Ще закаснеем Леааа, обувай се, изкрещях.

Погледнах в огледалото. Прическата в стила Борис Джонсън беше налице, тъжна гледка. Сложих първата шапка, която намерих, с американското знаме (от онези патриотичните), и слязохме към колата.
От всичките странични неща, в този живот, едно от малкото неща, без които не бих могъл да живея, е музика.

Музиката ме връща в миналото, пренася ме в различни географски ширини и ме кара да правя неща, които несъмнено не мога да правя. Примерно, да пея и да танцувам.

Всякак сутрин си пускам нещата, които обичам, зависимо от настроението ми, а също така изпълнявам желанията на Леа и Бо.

Пея, танцувам… децата са свикнали. Някои хора, ще кажат, че ги тормозя, но повярвайте ми, те не ми обръщат никакво внимание вече.

Влизайки в колата, след като оставих Бо, по радиото пуснаха песента Denis на Блонди.

Denis, Denis, oh with your eyes so blue
Denis, Denis, I’ve got a crush on you

Затворих очите. Вече не бях в Люлин, а в New York, Studio 54.
Блонди пееше, а аз танцувах с една секси мацка (Жени дано да ми прости) под светлините на диско кълбо.
Изведнъж, нещо ме разклати и ме събуди от това хармонично състояние. Вече не бях в Ню Йорк, а в Ню Джърси през 90-те. Поне така за миг си помислих, но усетих, че езикът не беше английския, с акцент на Тони Сопрано, а нещо твърде познато.

“Боклук! Мръдни бе” …чуваше се.
Събудих се. В България съм.
Една жена, с едно комби, беше застанала на пътя, не позволявайки на други коли, включително и моя, да я разминат.

Жената си беше по принцип права, защото си караше в нейната лента, а всички ние, влизахме насрещното за да заобиколим другите коли, спрели на улицата.

Нещо, което съм разбрал отдавна за нашите балканси страни е, че когато си прав, а всичките други са криви, най-добрата опция е да поемеш вината за правотата си, защото иначе ще го отнесеш с лихви.
Блонди продължаваше да пее, а вече двама мъже бяха излезли от колата да хукат клетата женичка.

Тъпа ли си, каква си? – крещеше единия
Уууу – викаше другия, очевидно затруднен с намирането на думите, в тази конфузна сутрешна ситуация.
Отворих прозореца и попитах единия от тях: Кво стана?
– Просташка работа… жена – получих класически отговор

С жестоки усилия, жената успя да качи гумите на бордюра и ние почнахме да се движим.
При разминавато, погледнах към нея и се усмихнах, надявайки се да я накарам, да се почувства по-малко проста отколкото си мисли, че е. Не съм сигурен, че ми се е получило.
Почнах да се смея с глас, като Жокера.

Oh Denis, ooh-be-do, I’m in love with you
Denis, ooh-be-do, I’m in love with you

Усилих радиото, завих надясно, минавайки покрай сръбската скара и баниците.
Гладен съм, но все още е рано.
Следобед ще се отбия, помислих, и тръгнах, с мръсна газ, посока Манхатън”, цветисто разказа преживяването си Ваня Джаферович.

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.