Нешка Робева признава, че не е била щастлива от години!
Великата треньорка Нешка Робева натъжи мрежата и многобройните си последователи с неочаквано признание. А именно, че е тъжна. Ето кое е отнело усмивката й, цитираме думите й дословно:
"Приятели, Днес съм тъжна, не че напоследък съм била особено радостна... Щастлива?! Отдавна минах възрастта на телето. Днес, влизайки във Фейсбук, ме натъжи реакцията на един човек, /който се подписва, като Adore Pirin и чрез своите фотографии запечатва красотата и я прави достъпна за всички/ Натъжи ме реакцията на един приятел на нашия спорт, след едно простичко благодаря... Какво става с нас, хора?
Тъжна съм и защото преди 11г. си отиде от нас КОНСТАНТИН ПАВЛОВ. Коста, както с респект го наричаха, сериозните хора. Коцето, както го наричахме малцината приятели... Спортът ми даде Приятелства... И Учители... Един от тях беше Коцето. В най-тежките моменти от живота ми, Той и семейството му бяха до мен. Бяха до мен, когато си задавах въпроси, на които не намирах отговори... Когато до полуда повтарях "Защо?! Защо?! Защо?!... Какъв е смисълът?... Има ли смисъл?..." Тогава срещах погледа на Коцето... И се засрамвах... И продължавах... Един гениален поет, един Човек, ни напусна преди 11г. Казват, че когото Бог обича подлага на изпитания, изпраща му страдания, прекарва го през училището на ЙОВ... Коста беше любимец на Бога... И като такъв с цялото си творчество заявяваше: "Аз съм безбожник..." И точно заради това Бог го обичаше... И не го лиши от изпитания и страдания до края на живота му... А Той упорито, без веднъж да поиска милост, повтаряше: "Няма БОГ!" Защото вярата на Коста, беше Ботевата вяра. Днес отварям книга на Коцето и попадам на това, с което преди 30г. ми даде поредния урок. И кураж. И вяра. "Другия бряг" - На Нешка Лодката е пробита. Лодкарят е груб. Как ще стигнеш до другия бряг? Спри. Недей. Остани. Тръгваш ти - малък женски Христос - а петите ти сухи и жарки. И тик-так, и тик-так - едно зрънце синапено барабанно пулсира. Завърни се след век. Или два. Не избързвай... Ще те чакаме Трима... Разкажи ни за Там, но без думи /само такт от зрънцето синапено/ - разкажи Го чрез танц, /или само чрез жест/, па макар да сме слепи и глухи. Коста Извини ме за многословието... Аз все още пътувам, Коста. И няма нищо за разказване... Знам, че ме чакате... Почивай в мир. /Макар и за душа, като твоята, това надали е възможно./", сподели Нешка Робева. 
