България Новини

Миролюба Бенатова: Аз мога да гледам хората в очите! А вие?! (виж тук)

Миролюба Бенатова изригна в деня на годишнината от трагедията в Катуница!

Вчера бе годишнина от трагедията в Катуница, която остави ярка следа в съзнанието на Миролюба Бенатова. Помним, че преди девет години именно тя отразяваше събитията там, но мнозина настръхнаха срещу начина й на работа. Говореше се дори, че хората са я изгонили лично от мястото. Това възмути Миролюба:

“Някои сайтове са решили да генерират трафик с името ми. С лъжи. Традиционни за тях. Големи лъжи. Не, не са ме изгонили от Катуница. И няма как да стане няколко момчета, представили се за футболни фенове, които вярват, че могат да удрят оператора, да блъскат жена и да хвърлят микрофон на гробищата…

Да ме изгонят от събитие, на което съм поканена от организаторите – близките на починалите преди 5 години в Катуница. Агресията на грубите опечалени заслужи един кадър в репортажа ми от днес.

Бях в Катуница цял ден. До края на шествието, което тръгна на живо в ефира на Нова в 19 часа. С мен. Репортажът от събитието е за тези, чиято болка не си отива и остават на паметника и гробищата, заклещени от въпроса: “Защо моят син и защо на мен!”…

А на тези с лъжите ще кажа само, че животът е дълъг! Аз мога да гледам хората в очите. А вие?”, разгневи се журналистката. А на самата дата от трагедията публикува следното:

“Катуница е рана. Незараснала. И бъдеще. Защото уроците не са научени. Днес, на 9-тата годишнина от събитията, припомням филма си от 5-тата. Говорят живите, преки участници в онези драматични дни и нощи.

Аз помня всяка секунда от 24 и 25 септември 2011 година. Никога не се отрекох от отразяването на събитията, защото няма как да приема умишлено тиражираните лъжи по мой адрес.

Целта на агитките, маскирани като граждани, които се оплакаха от мен, беше да бъда отстранена от професията. Да се злоупотреби с общественото недоволство и болка. Те да бъдат използвани като щит за политическа употреба.

А бтв да бъде заместена като обществен фактор от новосъздадената тогава тв7 на Цветан Василев. Тогава се сложи началото на страха от задаването на въпроси и безпристрастността.

Върнах се в Катуница още през октомври 2011 и още тогава направих интервюта с всички преки участници от българите в селото. После сме се виждали и говорили много пъти.

Благодаря на бащата на убития Ангел, на чичо му и леля му, на близките на Павел, който почина от сърдечна недостатъчност, че ме допуснаха за толкова откровени разговори. Тяхната болка остава. Усещането за справедливост не е дошло”, припомни Миролюба Бенатова.

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.