Новини

Венци Мицов хвърли бомбата! (още подробности)

Венци Мицов размаза столичните общински съветници!

Венци Мицов хвърли бомбата и буквално размаза колегите си от столичния общински съвет. Ето какво разкри той публично след края на мандата на ОБС:

“Вчера, както знаете, Столичен общински съвет – мандат 2015-2019 приключи своето тъжно – смешно съществуване.
Това, разбира се, е достойно само по себе си за един разказ.
Слава Богу, този разказ е от първо лице единствено число.

Както винаги отидох раничко.
Винаги ходя рано на сесии, защото е спокойно, пия едно кафе (момчетата на 5 етаж в кафенето на общината правят страхотно капучино) и гледам как пристигат колегите.

Тържествена сесия.
Всяка година с такава сесия се отбеляза деня на София.
На сесията се награждават заслужили хора на духа, посланици, общественици.
За да се стигне до награждаването, през годината има куп тайни гласувания, на които предложените за почетни граждани личности получават вота на общинските съветници.

Това е единственото тайно гласуване в СОС.
Макар, че другите гласувания са обвити в такава мистерия, че ме е срам да кажа, че това е единственото тайно такова…

Както и да е.
Гледам, как колегите пристигат един по един.
Тези, същите колеги, с които 4 години работехме в различни комисии, трябваше да постигаме консенсус или пък да се убеждаваме един друг че едно нещо е добро или не е.

Едни са весели – научили са, че отново са на избираеми места в листите.
Други – посърнали, брадясали, мрачни.
Трети – гледат гузно.
Вчера са писали статуси, клеймящи седящия до тях колега и днес им е кофти да го гледат в очите, но няма как – борбата срещу MAFIQTA изисква да квичиш и да сочиш с пръст всички наоколо – па дори да са ти близки и роднини.
Така е в политиката.
Ако ще се занимавате с политика, научете тоя урок.
Приятели няма.
Ако искате приятел, вземете си домашен любимец.

Слизам за малко за последна комисия по култура и образование.
Казваме си нещо с колегите, усмихваме се служебно и се качваме.
10 часа.
В залата е пълно с хора.
Журналистите са помолени за малко да излязат.

И тогава започва трагедията.
Откриваме сесията, на която празнуваме празника на София.
В залата са музиканти, писатели, архитекти, лекари, посланици.

На нас обаче не ни пука, че това са хора на духа, на изкуството.
Ние започваме с политическите речи.
Първо кмета.
После – председателите на групи.

Леят се предизборни послания – ама ние бачкахме, ама те ни отричат, ама ние сега ще дойдем и ще стане по – яко.

Единственото хубаво в тоя качамак от слова е, че всички са толкова объркани, че си ръкопляскат един на друг.
Аз такова ръкопляскане на взаимоизключващи се слова не съм виждал никога.

Както и да е.
И това свършва.
Започва награждаването.
Тук нещата някак минават.
Замислям се, че имаше съветници, които гласуваха “против” награждаването на безспорни личности и колективи и с тая мисъл напускам залата – тържествените заседания никога не станаха моята чаша чай.

Следва втора част от празника.
Навън има официална част.
На нея са министри, съветници, кметове.
Пред църквата свири оркестър, вдигат се знамена.
Парада на суетата е пълен.

Виждам официалните лица.
Седят и очакват камерите да ги снимат – да се види, че и те са имали покана да се “докоснат” до силните на деня.

Виждам кмета Фандъкова.
Виждам Мая Манолова и се поздравяваме – градски сме.
Виждам даже кмета на Кюстендил Паунов и му викам – “Кмете, а бе тука само кюстендилци сме се събрали”.

И отминавам.
Пропускам тържественото събитие.

Следва пауза, в която виждам как Манолова внася документите си в ОИК.

Следва последна сесия.
Гласуват се заменките в Младост.
Има пълен консенсус.
Заявява се как всичко е супер.
И това е така.
Само че нашата група в СОС така и не бе поканена да се включи в работната група за Младост, въпреки, че аз живея в Младост 4.
Но това е друга тема…
Гласувам ЗА и после точките минават набързо.

Имам покана за церемонията по връчване на наградите на общината за ярки постижения в областта на културата.

Обличам сакото и в 18,30 съм пред Народния театър. Влизам вътре.
Церемонията вече е започнала.
На първи ред седят официалните лица.
“Замълчи, замълчи” – пее млада певица.
Дирижира Максим Ешкенази.
Оркестъра звучи добре, сцената изглежда супер.

Поглеждам първи ред на първи балкон.
Там са официалните лица.
Виждам Банов.
В средата.
В този момент ставам и си тръгвам.

Наградите ще минат и без мен.
Но културата няма да мине с тоя министър.

На връщане към вкъщи си мисля различни неща.
Например – дали съм прав да имам такова отношение към нещо вече отминало.
Мисля си и друго – защо хората обожават да се появяват на тържествени церемонии.
Защо тоя парад на суетата е някаква еманация на политическия живот у нас.

Мисля си всичко това и неусетно стигам до вкъщи.
Жена ми разхожда кучето.
Пускам си Концерт за пиано от наградения вчера академик Георги Минчев и безцелно зяпам в монитора.

Там истерията продължава.
Така ще е до края на октомври.
После – после всичко ще свърши и ще се готвим за поредната истерия.

Нашата демокрация, скъпи приятели е цикъл.
Цикъл между истерията и официалните, лишени от всякакъв смисъл събития.

С това приключвам.
Ваш почти бивш общински съветник и слуга на MAFIQTA Венци Мицов”, написа той.

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.