Горещо Новини

Ирина Тенчева разтърси с това разкритие! (виж тук)

Ирина Тенчева донесе част от душата си в ресторанта!

Половинката на Иван Христов – Ирина Тенчева трогна приятелите си и гости на ресторант “Иритуали”. Тя направи уникален жест. А именно да донесе там старите столове и маса, останали от предците й. И да ги предостави на разположение на клиентите. Ето защо те са толкова ценни за нея:

“Вярвате ли, че вещите имат душа? Японците – да. Аз, по-скоро, не. Вероятно съм избрала да е така, за да си спестя допълнително граничещо с диагноза съобразяване и с тях. Но имам вътрешно усещане, че някои предмети сякаш имат способност да запечатват вибрации, истории, емоции и думи.

Попиват настроенията, насищат се с чувствата на собствениците си – гняв, любов, тъга, нежност, радост. Не мисля, че ни ги предават, но мисля, че излъчват нещо като бледа холограма на онова, което са видяли. Феновете на антики знаят за какво говоря…

Предметите нямат душа, но имат свой живот. Намирам за красиво вероятността той да е по-дълъг от моя. Както към този момент се случва с тези столове, закупени от майка ми и баща ми малко преди да се родя.

Уредили са ги “с връзки” от представителния магазин на един цех… уви не помня от кой град. Изработени са от орех в баварски стил и бяха комплект с една разтегаема кръгла маса. Това беше масата на семейството, създадено от младите доктори Пепи и Гиги – събрали се по любов и по съдба.

Имам ясен спомен как не можех да се качвам сама на стола и как винаги нечии ръце ме поставяха на възглавница. После в един момент станах толкова висока, че вече не можех да ходя изправена под нея. Помня и един следобед, в който майка ми ми направи маникюр на тази маса с нейните “специални инструменти” от един кожен несесер.

Помня големите компании от приятели на родителите ми, които се събираха да чистят чувалите риба, с които баща ми се прибираше в неделя вечер от Мандренското езеро. Споменът ми за първия шамар в отговор на мой пуберски отговор също е от закуска на тази маса.

Бабите ми, дядовците, всички роднини, приятели, съседи, колеги, съученици на брат ми, мои съученички, майстори, министри, чужденци… всички хора, които са оставили по една чертичка върху семейното ни дърво са седяли на тези столове. Смяли са се, карали са се, плакали са, мълчали са, надговаряли са се, шептяли са…

Тези орехови столове ползвахме поне 20 години у нас. После ги занесохме в кухнята на баба Ирина… Оттам преди няколко дни те се завърнаха при мен. Така загладени и съвършени, както само времето може да усъвършенства природата! Поседях на тях. Почистих ги. Боядисах ги. Помълчах им. Послушах ги и ги занесох в Irituali.

Там да събират истории. Там да поемат тежестта или лекотата на гостите ми. Там да раздадат от любовта, която са събирали 42 години.

Какво си мислим, когато купуваме вещ днес?…… ето: Майка ми не е подозирала, че ще роди момиче и това момиче ще е кръстено на майка й – Ирина и след години тези столове ще станат непотребни, но голямата Ирина – кулинарката ще ги спаси в дома си, за да се завърнат след години при внучка й, в ресторанта, в който днес живеят втори живот и семейните рецепти, а вече и холограмите на всичките ни фамилни герои.

За финал:
1.ако идвате в Irituali не пропускайте да поседите или да пипнете тези столове
2.мислете за вещите си като за събирачи на истории”, сподели Ирина Тенчева.

loading...

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.