Новини

Неделя Щонова се оказа перфектен ездач: Виж какво разкри за конете!

Д-р Неделя Щонова граби от живота с пълни шепи!

Красивата лекарка Неделя Щонова отдавна е доказала, че не може да стои на едно място. През ваканцията си тя се отдаде на любимия си спорт, музика и на ездата. Оказа се, че е отличен ездач. Ето какво разкри тя наскоро:

“Конят е като живота.
Веднага разбира кой прави обездката.
Веднага разбира що за ездач си.

Ако си добър, може да слееш устрем и воля, с грацията на едно от
най-интелигентните животни в света.
И с грацията на живота.

Ако си добър ездач – енергичен, умен, силен, изпълнен с любов,
търпение и предразположиш към подчинение коня, той ще те допусне до себе си.
Тогава заедно може да се впуснете в най-красивия галоп на света.
В трудни каскади, препятствия, скокове, къдрава езда и дори балет.
Да се наслаждавате в синхрон на движението, свободата и равномерността на алюрите.
Да се наслаждавате заедно на хармония, лекота, взаимното разбирателство,
без напрежение или прояви на съпротива.
Както в любовта.

Ако си добър ездач,
може да яздиш дори и бурите на живота.
С наслада.
Ще почувстваш дъжда без чадър и това ще ти бъде повече красиво,
отколкото проблемно.
Ще бъдеш стръкче обич, но не от геометрични пространства и рамки.
Ще бъдеш стръкче обич с върнати криле на кон-вихрогон по гърба си.

Може и друг сценарий.
Може да си посветен на болката от това, че си жив.
Да си тъжен, муден, унил, депресиран, нещастен, с избухнало в пламъци и тревоги съзнание.
Конят усеща това.
И животът усеща.
Не му се тича. Не е пъргав. Не играе.
Чувства принудата, не полет.
Става бавен, уморен, залинява.
А уморените коне… май ги убиват?
Или пък не?
Или така става само по филмите – примерно в американската драма от 1969 година на режисьора Сидни Полак?

Движението е мощно средство за самосъхранение.
Конят знае това.
Човекът – не винаги.
Ездачът трябва да седи високо, уважително и изправено, без да се накланя силно напред или назад.
Трябва да е стабилен.
Или поне след труден прескок да се стабилизира максимално бързо.
Точно както в живота.

Конят не бива да се оставя без достатъчно движение.
Не бива да се остава да събира „конюшна енергия”.
Същото както и живота.

Веднъж уплашен, конят мъчно се успокоява.
Животът и той.
Животът иска приемане, мъдрост и смелост.
За да сме смели не е необходимо да се спускаме с въжета по назъбени скали.
Смелостта означава да обичаме истински силно нещо, което е извън нас.
Със страст. В поток.
Смелостта означава да си в търсене на по-дълбоките пластове истина.
Там съществува друга действителност.
Тя води дълбоко навътре в теб.
Където живее блаженство.

Общуването с коня променя душата.
Благословия е да общуваш с конете.
Ако делфините са хората на морето, то конете са делфините на сушата.

А днес, по тази суша има загадъчна напаст – оскъдица на доброта.
Има и уроци по човещина, на които само животните могат да ни научат.
Да играеш честно, да си лоялен, да прощаваш, да бъдеш тук и сега.
Да носиш истинското си лице.
Да не плащаш излишен данък “обществено мнение”.
Да бъдеш благодарен.
Да обичаш безусловно.
Понякога животните са по-човеци от нас.
Съчувстват по-човешки от нас.
Вникват в болката.
Ние не винаги уважаваме чуждата болка така, както го правят те – безсловесните.
Колко има още да учим, Боже…

Общуването с животните променя душата.
И носи болезнено важни послания.

Този кон можеше да лудее и да ме хвърля от седлото на земята във всеки един миг.
Внимателно, грациозно и аристократично той не избра да го прави.
Защото не познава друга форма на превъзходство освен добротата.

Духовният аристократизъм, за разлика от социалния, е личен аристократизъм. Аристократизъм на личното благородство, на личните качества, дарби и умения за плавното сцепване на събитията.

Някои животни владеят този аристократизъм, повече от някои хора.
Защо?”, пише Неделя Щонова.

Коментари чрез Facebook

коментара

Добавете коментар

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.