Неделя Щонова се оказа перфектен ездач: Виж какво разкри за конете!

0

Д-р Неделя Щонова граби от живота с пълни шепи!

Красивата лекарка Неделя Щонова отдавна е доказала, че не може да стои на едно място. През ваканцията си тя се отдаде на любимия си спорт, музика и на ездата. Оказа се, че е отличен ездач. Ето какво разкри тя наскоро:

“Конят е като живота.
Веднага разбира кой прави обездката.
Веднага разбира що за ездач си.

Ако си добър, може да слееш устрем и воля, с грацията на едно от
най-интелигентните животни в света.
И с грацията на живота.

Ако си добър ездач – енергичен, умен, силен, изпълнен с любов,
търпение и предразположиш към подчинение коня, той ще те допусне до себе си.
Тогава заедно може да се впуснете в най-красивия галоп на света.
В трудни каскади, препятствия, скокове, къдрава езда и дори балет.
Да се наслаждавате в синхрон на движението, свободата и равномерността на алюрите.
Да се наслаждавате заедно на хармония, лекота, взаимното разбирателство,
без напрежение или прояви на съпротива.
Както в любовта.

Ако си добър ездач,
може да яздиш дори и бурите на живота.
С наслада.
Ще почувстваш дъжда без чадър и това ще ти бъде повече красиво,
отколкото проблемно.
Ще бъдеш стръкче обич, но не от геометрични пространства и рамки.
Ще бъдеш стръкче обич с върнати криле на кон-вихрогон по гърба си.

Може и друг сценарий.
Може да си посветен на болката от това, че си жив.
Да си тъжен, муден, унил, депресиран, нещастен, с избухнало в пламъци и тревоги съзнание.
Конят усеща това.
И животът усеща.
Не му се тича. Не е пъргав. Не играе.
Чувства принудата, не полет.
Става бавен, уморен, залинява.
А уморените коне… май ги убиват?
Или пък не?
Или така става само по филмите – примерно в американската драма от 1969 година на режисьора Сидни Полак?

Движението е мощно средство за самосъхранение.
Конят знае това.
Човекът – не винаги.
Ездачът трябва да седи високо, уважително и изправено, без да се накланя силно напред или назад.
Трябва да е стабилен.
Или поне след труден прескок да се стабилизира максимално бързо.
Точно както в живота.

Конят не бива да се оставя без достатъчно движение.
Не бива да се остава да събира „конюшна енергия”.
Същото както и живота.

Веднъж уплашен, конят мъчно се успокоява.
Животът и той.
Животът иска приемане, мъдрост и смелост.
За да сме смели не е необходимо да се спускаме с въжета по назъбени скали.
Смелостта означава да обичаме истински силно нещо, което е извън нас.
Със страст. В поток.
Смелостта означава да си в търсене на по-дълбоките пластове истина.
Там съществува друга действителност.
Тя води дълбоко навътре в теб.
Където живее блаженство.

Общуването с коня променя душата.
Благословия е да общуваш с конете.
Ако делфините са хората на морето, то конете са делфините на сушата.

А днес, по тази суша има загадъчна напаст – оскъдица на доброта.
Има и уроци по човещина, на които само животните могат да ни научат.
Да играеш честно, да си лоялен, да прощаваш, да бъдеш тук и сега.
Да носиш истинското си лице.
Да не плащаш излишен данък “обществено мнение”.
Да бъдеш благодарен.
Да обичаш безусловно.
Понякога животните са по-човеци от нас.
Съчувстват по-човешки от нас.
Вникват в болката.
Ние не винаги уважаваме чуждата болка така, както го правят те – безсловесните.
Колко има още да учим, Боже…

Общуването с животните променя душата.
И носи болезнено важни послания.

Този кон можеше да лудее и да ме хвърля от седлото на земята във всеки един миг.
Внимателно, грациозно и аристократично той не избра да го прави.
Защото не познава друга форма на превъзходство освен добротата.

Духовният аристократизъм, за разлика от социалния, е личен аристократизъм. Аристократизъм на личното благородство, на личните качества, дарби и умения за плавното сцепване на събитията.

Някои животни владеят този аристократизъм, повече от някои хора.
Защо?”, пише Неделя Щонова.

Оставете отговор

Вашият e-mail няма да се показва.

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.