Ирина Тенчева с равносметка на рождения си ден!
Половинката на Иван Христов - Ирина Тенчева отпразнува рождения си ден преди два дни. Вместо шумно парти обаче, тя предпочете да направи равносметка на живота си. Ето и каква е тя:
"За някои първи неща в живота ми имам супер ясен спомен. Помня когато за първи път осъзнах, че ям палачинки - кръгли, меки, сладки, топли и ухаещи много успокояващо (Била съм на около 2.5 години в апартамента на баба ми).
Помня, когато приятелката ми Ралица ми обясни как всъщност се правят бебета (лятната ваканция в 5 клас, до последно не ми се вярваше, че Господ е измислил точно “това”...) Помня ясно и момента, в който получих някакво секундно просветление, в което осъзнах, че всеки миг умира неповторим в момента на случването му. Бях на около 12. Родителите ми ме бяха оставили на гости на леля ми с преспиване.
По това време тя тъкмо се беше върнала от Швейцария, където живя повече от 10 години.”- имаше телевизор с дистанционно, видео с над 50 касети анимация (на френски...), двуетажно детско легло от борово дърво, раклет, сос Тартар в тубичка като паста за зъби, сапун Фа... (изобщо - екстри с аромат на “прогнил капитализъм”, както казваше дядо).
Леля ми (дъщеря на баба Ирина и сестра на майка ми) готвеше също феноменално, като внасяше в родовата ни кулинарна традиция по нещо от френската кухня. Този ден опитах за първи път плодово прясно мляко (правеше го като добавяше малинов сироп и ванилия в свареното мляко. После го охлаждаше и ни го сервираше във високи чаши със сламка). След като поиграхме с братовчед ми пред блока се прибрахме. Програмата ни включваше баня и вкусна вечеря, след която щяхме да направим Том и Джери маратон със специален, отново нов за мен десерт - ванилов крем със “снежни топки”.
Но да се върна на онзи момент. Бях в банята. Обичах като се изкъпя да сядам във ваната а върху главата ми да тече гореща водата от душа. И този път така поседнах. Не се виждаше нищо. Аз седях обгърнала краката си с ръце и дишах врялата пара през уста.
Изпитвах едновременно покой (шумът на водата винаги ме е вкарвал в някакъв транс - независимо река ли слушам, дъжд ли, вълните на морския бряг ли или чешмата в кухнята)и еуфория, заради предстоящата хубава вечер. Радостта в този момент ми беше достатъчна да не искам нищо повече да се случва- дори онова, чието очакване я пораждаше. Не знам колко време продължи това състояние на притихнал ум и лека от “тук и сега” душа, но първата мисъл,когато дойдох на себе си беше, че това изживяване е зад гърба ми и никога няма да се повтори... Точно в тази баня, на тази възраст, с целия този контекст... и си казах - всеки път когато се сетя, че нито един миг от постоянния поток на времето не се повтаря, ще се сещам за това къпане при леля ми - като кукичка, която да ме държи закачена към онова по-голямото, част от което сме всички.
Рожденият ми ден. Вчера. Шумът на вълните. Отдалеч Ейми Уайнхаус (Our day will come If we just wait a while No tears for us Think love and wear a smile). Ароматът от масажното масло със сандал и дълбокият натиск от ръцете на Джорджия по гърба ми (за нея искам да разкажа цяла история!).
През премрежените ми очи виждам развяващите се бели парчета плат на палмовия навес. Вътре в мен се чуват гласовете на всички вас, които отделихте от времето си, за да ме орисате да имам една чудесна година и да ми кажете,че срещата ни има значение. Лежа, а сякаш се въртя като дервишите от картината, която ми подари любимия мъж. Знам че като се изправя Джорджия ще ме прегърне, ще съм лека, долу на брега ще ме чакат децата ми и приятели с коктейли в ръка. А ми е толкова хубаво, че онова, което следва - може и да не се случва, за да съм напълно щастлива и благодарна.
Благодарна и на вас за всички хубави думи и енергия! Да бъде", сподели Ирина Тенчева.
