Златното момиче Християна Тодорова разтърси всички!
Златното момиче Християна Тодорова, която по настоящем е треньор по художествена гимнастика, направи нещо наистина разтърсващо. В деня на Ботев и загиналите за свободата на България. Ето как Хриси трогна хиляди в мрежата:
“ДО ХРИСТО БОТЬОВ ПЕТКОВ (архив)
Скъпи ми, Христо!
Пиша ти, за да ти кажа как я караме. България си я знаеш. Дълго живяла, поостаряла, провесила дебелата си бяла плитка през рамо, приседнала на припек, седи и гледа света. Понаболяват я костите, но очите й светят. Клати глава, цъка с език, нищо не може да я изненада. Търкаля се всякакъв народ покрай нея, кой от кой по-шантав и по-пъстър. Спират при нея на пейката, заговарят я. Едни се опитват нещо да й продадат, други нещо ново да й покажат, трети я примамват да замине някъде, четвърти пък нея се опитват да продадат, барабар със земята и децата й. А майка България си седи на припек, подхилква се под мустак и им гледа сеира. Оня ден сядам до нея на пейката и я питам как е положението.
- Положението – вика – не мърда! Пуснало е яки корени на таз целуната от бога земя и туй то. - А децата – викам – как са? - Децата са в движение. Щъкат, обикалят... - А връщат ли се? - Тез, дето трябва да се върнат, се връщат. - На мен ми се струва, че на децата, таз земя не им е много милна. – навеждам глава.
- Късо гледаш, затуй – вика ми старата. – Мериш само през аршина на един живот. А животът е кръг и не спира. По-голям е от хората. И все се повтаря. Винаги е имало рожби, дето не щат да знаят за майка си. И винаги е имало други, дето без нея не щат да живеят. И си търсят и земята, и песните, и приказките. И ако се случи зло да сполети майка им, живота си дават за нея. - Друго е сега времето, не се раждат такива... - Ти пък коя си, че ще речеш кога какъв чиляк се ражда?! Народът и той от земя се ражда. Нали знаеш как е на нивата. Не можеш да сееш години едно и също, че се мори почвата. Веднъж сееш царевица, друг път слънчоглед. И с народа е тъй. Веднъж идат по-нефелни, с по-плитки корени, по-късопаметни, после иде друга реколта – от дъбове. - И кога иде ред на дъбовете? – питам я. А България се пообърна, надигна се от пейката и махна с ръка. Иззад завоя се зададе чорлаво хлапе с гъсти вежди и току се изпречи пред мен. - Ти коя си? – сложи хлапето ръце на кръста и ме изгледа остро. - Ще ти кажа аз коя е – емна го старата – първо се вика „добър ден”, колко пъти съм ти рекла! И си избърши сопола! - Добър ден! – рече малкия и не трепна. – Сега какво? - Ристе, я кажи на тая леличка, ти какъв си – дигна вежди старата. - Е, не е ли ясно – българин съм! - А като пораснеш голям българин, какъв ще станеш? - Христо Ботев! – твърдо отсече малкия - А Христо Ботев кой е? – включих се аз. - А ти българка ли си? – вирна брадичка момчето. - Българка. - Че как си българка и ми задаваш тоя тъп въпрос? - Ристе, а кротко де! – сгълча го старата. – Жената искаше само да провери... - Мразя да ме проверяват и да ми губят времето. Бабо, чистим реката, айде после да си говорим! - хлапето хукна, а старата викна подире му: - Ристеее, с кой си на реката? - С Васкооо – заглъхна гласа на един българин. Христо, пиша ти, за да ти кажа, че кръгът се е завъртял. И новата реколта си е съвсем читава. И таз земя, напоена и с твоята кръв и с кръвта и на Васил, и на другите, е дала добър плод.
Майка България разплита от време на време бялата си плитка, разресва косите си и по тях пробягват мълнии. Озаряват мълниите лицата на внуците й и се отразяват в очите им. Виждаш ли ги, Христо?
Та исках да ти река, да бъдеш спокоен и горд там, където си отишъл. Защото делото ти е имало смисъл. Раждат се и човеци, дето не помнят, но то е като с царевицата. Сега е пак ред на слънчогледа.
Помнят децата. В жилите им тече вашата кръв. И ще пребъде България!
С обич и почит, твоя Р. “ Rozmari De Meo", публикува Християна Тодорова в мрежата.
